7.06.2022 г., 8:44

Veni, vidi, mansi

484 2 6

Обичали са ме 
и пак са ме предавали.
Заричали са се,
ала не са оставали.

 

Събаряли са ме,
душата ми ограбили.
Изправяла съм се,
ръка не са подавали.

 

А ти дойде без обещания,
без клетви, без заричане,
във оглушително мълчание 
да ме научиш на обичане,

 

да ме научиш на доверие,
да ми покажеш как се дава,
да бъдеш мое вдъхновение...
Дойде, видя, остана.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....