Сърцето ми изпомпва кръв и спомени
в абсурдна и боляща циркулация.
Заграчи черна врана в клоните.
Дали природата отново праща знаци?
Вървя в поле с трилистни детелини.
Четвъртото листенце пак го няма.
Дали по-рано някой друг е минал?
И сам си изработвам. Оригами.
Залъгваме се цял живот. От малки.
Все гоним вятъра. Сълзите крием.
Поредната ми тъжна залъгалка –
щастлива детелина… от хартия.
Сърцето ми изпомпва кръв и спомени.
Един от тях запуши всички вени.
Прерязвам ги. От раните отворени
дано накрая изтечеш от мене.
© Мартин Спасов Всички права запазени