7.02.2012 г., 23:58

Венозно

1.2K 2 18

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени

в абсурдна и боляща циркулация.

Заграчи черна врана в клоните.

Дали природата отново праща знаци?

Вървя в поле с трилистни детелини.

Четвъртото листенце пак го няма.

Дали по-рано някой друг е минал?

И сам си изработвам. Оригами.

Залъгваме се цял живот. От малки.

Все гоним вятъра. Сълзите крием.

Поредната ми тъжна залъгалка –

щастлива детелина… от хартия.

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени.

Един от тях запуши всички вени.

Прерязвам ги. От раните отворени

дано накрая изтечеш от мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...