Feb 7, 2012, 11:58 PM

Венозно

  Poetry
1.2K 2 18

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени

в абсурдна и боляща циркулация.

Заграчи черна врана в клоните.

Дали природата отново праща знаци?

Вървя в поле с трилистни детелини.

Четвъртото листенце пак го няма.

Дали по-рано някой друг е минал?

И сам си изработвам. Оригами.

Залъгваме се цял живот. От малки.

Все гоним вятъра. Сълзите крием.

Поредната ми тъжна залъгалка –

щастлива детелина… от хартия.

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени.

Един от тях запуши всички вени.

Прерязвам ги. От раните отворени

дано накрая изтечеш от мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...