19.02.2019 г., 10:10 ч.

Верен в свободата 

  Поезия » Гражданска
1785 17 22

Апостоле, ще помълчим пред теб.

Тъй шумно е човешкото ни време.

Търкаля се в безкрайния си жлеб

от хлябове и делнични проблеми.

 

А ти си все невидимо край нас.

Милееш за заръките си трайни.

Навярно в неугледния ни час

е сетният ти, днешният ти тайник.

 

През примката си минал без да спреш

и верен си останал в свободата –

един първоапостол, тръгнал пеш

да основе родината си свята.

 

Където и да си, прати ни знак –

в крайпътен хан един навой развързан,

един куршум, един откъснат мак,

един сломен на две годежен пръстен,

 

едно начало, без да има край...

звезда, която всеки миг ще падне...

Апостоле, след онзи лобен грак

надеждата с бесилото е равна.

 

Обесиха ни с теб – един народ,

събран в две светли синеоки крини.

Сега те помним с минало добро

и се троши олтарът на Къкрина.

 

Апостоле, остави ни завет

с онази лобна, кръстоносна дата.

Свободен бил си в робския си гнет,

а ние днес сме роби в свободата.

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1788 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса макар, че ме натъжи! Истината изречена точно и на място е стрела от, която боли, но така се заявява желание за промяна. Поздравления!
  • Тук се свалят шапки ниско долу !!!
  • Последният куплет е много добър. Много хубаво е казано. Обаче в предишните, заради тези пусти рими, започва едно извиване, изстискване, изкълчване на българския език, при което се получават странни изрази като "безкраен жлеб", "трайни заръки" и "светлооки крини". Последното, явно, защото не е било възможно да се измисли друга рима на КъкРина... Да не говорим, че и гракът е лобен, и датата е лобна, толкова ли няма други думи... Ако беше малко по-късичко, по-събрано и по-простичко, щеше да се получи хубав стих.
  • Много ме впечатли! Разтърсващо!
  • С благодарности към Милена, че ме доведе на тази страничка и с дълбок респект към думите Ви!
  • Красива, дълбока, изтънчена, свободолюбива и разтърсваща поезия.
  • Чист и светъл! Поклон!
  • Адмирации! Прекрасна поезия!
  • Даааа... Ние сме роби в свободата! Не е ли въпрос на личен избор и съзнание?
  • Великолепна поезия посветена на един от символите на България и българското.
    Поздравявам те.
  • Мога само да кажа, че такива стихотворения заслужава Апостолът Левски! Изпълнени с благодарност и благоговение пред неговата дейност и саможертва. Но ти си го казала много по-добре от всякакви коментари.
  • Поклон пред Апостола и Твореца на тази уникална творба!
  • "Свободен бил си в робския си гнет,
    а ние днес сме роби в свободата."
  • Едно от най-добрите стихотворения за Апостола, които съм чел!
    Жестоки антитези във финалната строфа, съдържащи болезнени истини.
  • Олееее...
    Респект!!!
  • Адмирации и от мен, Петя! За Апостола се пише трудно, но ти си го направила със сърцето си и с таланта си, сигурно затова
    ни вълнува!
  • Благодаря ви за споделеното вълнение!
  • Внушителен стих! Каквото и да кажа ще е малко!
  • Браво, Петя! "а ние днес ме роби в свободата." Поздравления!
  • Настръхнах!! Адмирации, Петя!!
  • Правилно.
  • Адмирации! Невероятен поетичен паметник!
Предложения
: ??:??