Верен в свободата
Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас.
Милееш за заръките си трайни.
Навярно в неугледния ни час
е сетният ти, днешният ти тайник.
През примката си минал без да спреш
и верен си останал в свободата –
един първоапостол, тръгнал пеш
да основе родината си свята.
Където и да си, прати ни знак –
в крайпътен хан един навой развързан,
един куршум, един откъснат мак,
един сломен на две годежен пръстен,
едно начало, без да има край...
звезда, която всеки миг ще падне...
Апостоле, след онзи лобен грак
надеждата с бесилото е равна.
Обесиха ни с теб – един народ,
събран в две светли синеоки крини.
Сега те помним с минало добро
и се троши олтарът на Къкрина.
Апостоле, остави ни завет
с онази лобна, кръстоносна дата.
Свободен бил си в робския си гнет,
а ние днес сме роби в свободата.
© Петя Цонева All rights reserved.
