В Е Р И Г А Т А

Основата на ракурса е точно Тук и Сега,

от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,

пресечна точка на спомен и на мечта-

вечен порив напред и назад вечно завръщане.

Какво ще кажем за тях,

за преди нас пресеклите я

и как мирът на нашия прах

в бъдещи кръстовища ще отеква?

Дали сме достойни съвременници

на събитията,които се случват в момента,

дали "тишината",която ковем е бременна

с решенията на наболелите ни проблеми?

Дали сме достойни за щафетата вечна,

как се справяме на вечната сцена,

какъв спомен ще сме в бъдещето далечно,

в тази вечна реалност желая аз,да погледна.

Както за нас днеска са важни

деянията на времената отминали,

тъй трябва и ние нишан да оставим

на потомците,че от тука сме минали.

Нашите грешки да им помогнат,

малко,по-малко те да грешат

в техните реални домогвания

в техния живот настоящ.

Идеята ми се отвори към темата

както винаги,като,че ли от Нищото,

от което колкото всички да вземаме,

То постоянно провокира нашите липси.

"Няма нищо ново под Слънцето."

Старото постоянно се обновява,

извайваме,ползваме и чупиме грънците,

новото бавно,но сигурно остарява.

Казваме,че нашето време е много забързано

без реална представа за бързината следваща,

с необозримата сложност на бъдещите сървъри,

що живота предстоящ ще преследват.

Времето на Комунизма потъва

на Пространството в дълбоките ниши,

като го неповторимо нагъва

и своята история пише.

Каква ли ще да е нашата,

докъде ще ни стигнат силите,

колко ще е крепко нашто захващане,

дали ще са достатъчни нашите усилия?

Въпроси на перманентната екзестенциалност,

на които трябва да търсим правилните отговори,

а дали ще ги намерим зависи от потенциала,

който набъбва чрез действия,а не със реторика.

Да се надяваме,че ще излезем от кризата,

в която до гушата сме затънали

и ще получим на съдбата си важната виза

за натам,за където уж,че сме тръгнали.

                               следва

17.01.2025г.гр.Свищов