"Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…"
Шумът убива тишината
и дребнотемия крещят.
Дори и да си над нещата,
ти загорчава. Всеки път.
С шамари трудно, но се учи.
Окатият е по-окат.
Най-силно хапе кротко куче.
Захапката - до безоткат.
Озъбят ли се думи скверни,
вратата с трясък затвори!
Не давай да рисуват с черно,
накрай душата ти дори!
И дарът ти- искра от злато,
ще стопли, нечии ръце.
С една звезда е по- богато,
небето. Твоето сърце...
Това е моят подарък, за теб, сенсей! Усмихни се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
