Сърдити вещици се скитат във воала на нощта..
С цветя косите кичат, кикотят се
и сричат...
Извършват свойте заклинания,
а огънят пламти..пламти...
Телата - потни, уморени, кръвясали очи..
От песните им иде нейде шепот -
угаснали мечти!
Обречени на Сатаната - целуват Му краката!
Kоварни, тъжни и безлични..
греховни, неприлични..
Във ритъма на транса, поклащат се и вият,
а нейде дреме в полумрака мъртвешка тишина..
Угаснали във пламъка, отвлечени слова,
престорен шепот, безумен анекдот..
Прокрадват се незабележимо разбудени лъчи...
И тъй неутолимо и утрото блести.
Рзтурва неумолимо вещерския ритул..
А огънят сърдит е, от завист онемял...
© Eva Filth Всички права запазени