Ветре (по Aneta_kz)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235992
Пак ли ме приспиваш, ветре,
като ми довяваш спомен?
Искам да приспя аз тебе,
да не бъдеш буреносен.
Бях звънче, накичено на цвете,
ти ме разлюля с дъха си.
Развилнях се в канарите.
В песъчинка ми сърцето стори.
Грабнаха го твойте бури,
та отнесоха го горе,
там и облаците сиви
плакаха със него.
Как се давеше небето
и накашляше стихия,
а ти все във мене, ветре,
стана моя орисия.
С тебе виехме от болка
във накършените клони
и целувахме се жарко
в мараните летни, знойни.
С есента се усмирихме,
зарисувахме със пръсти,
листите и не броихме,
колко ни остават дните.
Шепнеш ми: - Заспивай, хайде!
Аз отдавна съм безсънна
и додето пролет дойде,
в теб
ще вия буреносна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
, Благодаря ти, Ани!
