16.02.2010 г., 16:33

Везни

1.3K 0 29

   

 

Чувствата се трупат в душата,

аз внимателно ги съхранявам,

че ще дойде миг, когато

на кантар ще ги поставям.

 

Радост вляво, мъка вдясно,

тук - усмивка, там - обида,

изведнъж ми стана ясно -

равновесието не достигам.

 

И потърсих обич малко,

та отляво да я сложа,

не намерих, тъй е жалко -

друго чувство там не може.

 

Тъй везната прекатурих,

не успях аз да се справя,

твърде много мъка турих -

но какво пък - друго няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Без вътрешен баланс, трудно се живее.
  • Благодаря за , Вилдан!
    И за милите думи, Албенче! Усмивка и за вас!
  • Завам ти много прегръдки, много, много обич. Дано настъпи равновесието най после. Права си, мястото на любовта в сърцето човешко, не може да се запълни с нищо друго. Това ми напомня на едно мое стихоза подредеността на живота, който е толкова подреден, че в него човек в един момент не може да открие себе си. Подсрави и от мен

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...