Чувствата се трупат в душата,
аз внимателно ги съхранявам,
че ще дойде миг, когато
на кантар ще ги поставям.
Радост вляво, мъка вдясно,
тук - усмивка, там - обида,
изведнъж ми стана ясно -
равновесието не достигам.
И потърсих обич малко,
та отляво да я сложа,
не намерих, тъй е жалко -
друго чувство там не може.
Тъй везната прекатурих,
не успях аз да се справя,
твърде много мъка турих -
но какво пък - друго няма...
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
