16 feb 2010, 16:33

Везни

  Poesía » Otra
1.3K 0 29

   

 

Чувствата се трупат в душата,

аз внимателно ги съхранявам,

че ще дойде миг, когато

на кантар ще ги поставям.

 

Радост вляво, мъка вдясно,

тук - усмивка, там - обида,

изведнъж ми стана ясно -

равновесието не достигам.

 

И потърсих обич малко,

та отляво да я сложа,

не намерих, тъй е жалко -

друго чувство там не може.

 

Тъй везната прекатурих,

не успях аз да се справя,

твърде много мъка турих -

но какво пък - друго няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Без вътрешен баланс, трудно се живее.
  • Благодаря за , Вилдан!
    И за милите думи, Албенче! Усмивка и за вас!
  • Завам ти много прегръдки, много, много обич. Дано настъпи равновесието най после. Права си, мястото на любовта в сърцето човешко, не може да се запълни с нищо друго. Това ми напомня на едно мое стихоза подредеността на живота, който е толкова подреден, че в него човек в един момент не може да открие себе си. Подсрави и от мен

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...