16 февр. 2010 г., 16:33

Везни

1.3K 0 29

   

 

Чувствата се трупат в душата,

аз внимателно ги съхранявам,

че ще дойде миг, когато

на кантар ще ги поставям.

 

Радост вляво, мъка вдясно,

тук - усмивка, там - обида,

изведнъж ми стана ясно -

равновесието не достигам.

 

И потърсих обич малко,

та отляво да я сложа,

не намерих, тъй е жалко -

друго чувство там не може.

 

Тъй везната прекатурих,

не успях аз да се справя,

твърде много мъка турих -

но какво пък - друго няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Без вътрешен баланс, трудно се живее.
  • Благодаря за , Вилдан!
    И за милите думи, Албенче! Усмивка и за вас!
  • Завам ти много прегръдки, много, много обич. Дано настъпи равновесието най после. Права си, мястото на любовта в сърцето човешко, не може да се запълни с нищо друго. Това ми напомня на едно мое стихоза подредеността на живота, който е толкова подреден, че в него човек в един момент не може да открие себе си. Подсрави и от мен

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...