Чувствата се трупат в душата,
аз внимателно ги съхранявам,
че ще дойде миг, когато
на кантар ще ги поставям.
Радост вляво, мъка вдясно,
тук - усмивка, там - обида,
изведнъж ми стана ясно -
равновесието не достигам.
И потърсих обич малко,
та отляво да я сложа,
не намерих, тъй е жалко -
друго чувство там не може.
Тъй везната прекатурих,
не успях аз да се справя,
твърде много мъка турих -
но какво пък - друго няма...
© Мария Все права защищены