16 февр. 2010 г., 16:33

Везни

1.3K 0 29

   

 

Чувствата се трупат в душата,

аз внимателно ги съхранявам,

че ще дойде миг, когато

на кантар ще ги поставям.

 

Радост вляво, мъка вдясно,

тук - усмивка, там - обида,

изведнъж ми стана ясно -

равновесието не достигам.

 

И потърсих обич малко,

та отляво да я сложа,

не намерих, тъй е жалко -

друго чувство там не може.

 

Тъй везната прекатурих,

не успях аз да се справя,

твърде много мъка турих -

но какво пък - друго няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Без вътрешен баланс, трудно се живее.
  • Благодаря за , Вилдан!
    И за милите думи, Албенче! Усмивка и за вас!
  • Завам ти много прегръдки, много, много обич. Дано настъпи равновесието най после. Права си, мястото на любовта в сърцето човешко, не може да се запълни с нищо друго. Това ми напомня на едно мое стихоза подредеността на живота, който е толкова подреден, че в него човек в един момент не може да открие себе си. Подсрави и от мен

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...