ВГЛЕЖДАМ СЕ
ВГЛЕЖДАМ СЕ
В щастливата ми самота
на пръсти се прокрадват
едва напъпили съмнения.
Достатъчно ли съм добра,
защо пък точно мене
избра сред толкова вълнения?
Ще бъде ли достатъчно
така да те обичам,
та да забравя даже себе си?
И колко дълго, питам се,
до мен ще ти харесва
и ще си сляп за чужди прелести?
Неземните ни мигове
така ме омагьосват,
че сякаш нямат край надеждите.
Но все по-ясно вътре в мен
напират куп въпроси,
със страх в очите твои вглеждам се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
