Oct 31, 2007, 11:54 AM

ВГЛЕЖДАМ СЕ

  Poetry » Love
813 0 7
 

ВГЛЕЖДАМ СЕ

 

В щастливата ми самота 

      на пръсти се прокрадват

               едва напъпили съмнения.

Достатъчно ли съм добра,

       защо пък точно мене

               избра сред толкова вълнения?

Ще бъде ли достатъчно

        така да те обичам,

              та да забравя даже себе си?

И колко дълго, питам се,

        до мен ще ти харесва

                и ще си сляп за чужди прелести?

Неземните ни мигове

        така ме омагьосват,

                 че сякаш нямат край надеждите.

Но все по-ясно вътре в мен

         напират куп въпроси,

                  със страх в очите твои вглеждам се.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...