Oct 31, 2007, 11:54 AM

ВГЛЕЖДАМ СЕ

  Poetry » Love
818 0 7
 

ВГЛЕЖДАМ СЕ

 

В щастливата ми самота 

      на пръсти се прокрадват

               едва напъпили съмнения.

Достатъчно ли съм добра,

       защо пък точно мене

               избра сред толкова вълнения?

Ще бъде ли достатъчно

        така да те обичам,

              та да забравя даже себе си?

И колко дълго, питам се,

        до мен ще ти харесва

                и ще си сляп за чужди прелести?

Неземните ни мигове

        така ме омагьосват,

                 че сякаш нямат край надеждите.

Но все по-ясно вътре в мен

         напират куп въпроси,

                  със страх в очите твои вглеждам се.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...