Виц - стихо
Идин чувек ут нашту селу
виднъш си цокнъл многу здраву
и нъ пътъ му, ништеш ли, кво излялу,
унуй мекуту пут упашкътъ нъ кравъ.
Блящил съ чувекъ и си викъл -
туй нешту топлу и извиту
дъл неи тортъ или питъ,
пъ съ нъвел и с пръс упитъл.
Въх, въх, чувекъ съ утврътил,
туй било е мърсутия,
ни мужах дъ гу нъстъпъ -
нъправу съм си късмитлия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
