Моят Видин
Моят Видин
Над сивата река блестят звезди,
Луната тук те гали и прегръща,
над Видин често падащи мъгли
със сребърни воали те обгръщат!
Изправен над погром от векове,
от робска участ, кървави окови,
той мъртви, живи - всички ни зове
да пазим свидните простори!
Да пазим този живописен край,
от фалш, тревоги, от разграби,
от безнадежден и печален край,
от врагове, изменници, разпади!
Ти, чуй сърцето свое и помни:
из дни в гуляй, измамна слава,
от своя роден край далеч да си -
ще гаснеш бавно сред забрава!
А тя - забравата - не пита:
за дом, родител, син, за брат...
Дали съдбата ще ти е честита,
когато дните ти от теб крадат?
Полека присвояват ти живота,
обсебват и погубват те без жал,
а дните се изплъзват без охота:
Дали любов си взел или си дал?
Из Дунава оглеждат се звезди!
Луната сплита царска плитка...
При Видин водят мисли и съдби
до сетен дъх; в последна битка!
ЛЪЧИСТА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
