Видях те... (посветено)
Видях те да плуваш в очите ú.
Не помнех, че смърт те наричат...
Без дъх... подкосила сълзите ú,
молитви - кинжално отсичаш.
Видях те, прегърбено-пиеща,
засадно да дебнеш във нищото...
Овълчено гладна и... виеща,
зариваш следи в пепелища...
Видях те... във тихите ириси,
пълзиш, непохватно-безволева.
Дълбаеш във влажното белези,
с недъгави пръсти - оголена.
Видях, зад клепачите схлупени,
как стържеш, без болка, беснеещо.
Нахапвайки бледите спомени,
размити утаечно в сенките...
Видях те! Увяхнало скитаща...
В очите ú... В топлите длани...
Студена, жестока, непитаща,
самотен звук в тихи камбани...
Видях... А да бях ослепяла...
В сълзите ми няма пристанища.
С вик раздирам нощта побеляла
и притихвам, отново, скърбяща.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
