Mar 25, 2008, 4:45 PM

Видях те... (посветено)

  Poetry » Other
2.8K 0 30

Видях те да плуваш в очите ú.

Не помнех,  че смърт те наричат...

Без дъх... подкосила сълзите ú,

молитви - кинжално отсичаш.

 

Видях те, прегърбено-пиеща,

засадно да дебнеш във нищото...

Овълчено гладна и... виеща,

зариваш следи в пепелища...

 

Видях те... във тихите ириси,

пълзиш, непохватно-безволева.

Дълбаеш във влажното белези,

с недъгави пръсти - оголена.

 

Видях, зад клепачите схлупени,

как стържеш, без болка, беснеещо.

Нахапвайки бледите спомени,

размити утаечно в сенките...

 

Видях те! Увяхнало скитаща...

В очите ú... В топлите длани...

Студена, жестока, непитаща,

самотен звук в тихи камбани...

 

Видях... А да бях ослепяла...

В сълзите ми няма пристанища.

С вик раздирам нощта побеляла

и притихвам, отново, скърбяща.

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...