22.04.2015 г., 16:12

Вие, годините

569 0 7

             В И Е,   Г О Д И Н И Т Е

 

 

                                                            Накъде и какво атакувате, луди,

                                                            безмълвни, прозрачни, без глас и посока?

                                                            Накъде и какво ще атакувате, алчни,

                                                            буреносни и шумни, с потъмнели простори,

                                                            с привкус на озони и ябълки гнили,

                                                            нечакано чудо внезапно открили?

 

                                                           Тук всичко е преходно. Само не вие.

                                                           Като филмова лента във ролка си скривате.

                                                           живота  препускащ фотографирате.

                                                           И там през столетия, през цели епохи,

                                                           непокътнати вие оставате.

                                                           Но включва се ролката...

 

                                                           В обратна посока политат годините,

                                                           но хора, събития, местности, граници –

                                                           всичко е вечно на вашите страници.

                                                           Всичко е преходно. Само не вие.

                                                           В паметта на планетата точно кодирани,

                                                           атаката своя вие не спирате.            

                                             

                                            

                                                          

                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за посещението- ИлкоИлиев и Ник Желев!
    Вашето внимание и позитивни коментари са чест!
    Поздрав от мен и лека вечер!

    meteor/Джон Ленън/ - благодаря за задълбочения и категоричен коментар!
    Съвсем точно си разщифровал творбата ми. Превъзходен психолог си, но и идеологиите ни почти се покриват.Доста езотерична литература съм прочела, а от повече от 20 години съм си посветила на християнството
    с цялата си същност.Възхищавам ти се.Ти си млад човек, но толкова
    навлезал в същността на неизвестното.Сигурно пак ще се срещнем, ако е Божията воля.Желая ти лека вечер!с уважение Стойна Димова
  • Философията на живота в три строфи!
    Чудесно е!!!
  • Ачо, Лейди Фокс, Мисана, Васе, Рени -благодаря ви от сърце, че и този път се отбихте при мен и написахте задълбочените си коментари.Благодоря за добрите думи!
    Поздрав от мен и лека нощ на всички!
  • Стойне, хем ни се виждат много - хем ще ни се да им добавим, хем знаем, че пребъдват - хем ще ни се да не помръдват!Много философско както е подчертал Мисана. Прегръдка, Стойне!
  • Годините летят с вятъра, не могат да се върнат.Носят тъга и много мъдрост! Харесах! Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...