Вихрено
Поисквам през зимата мечтите да почакат,
дано пътя си безгрешен никога не губят,
макар от радост страдат и се огорчават,
когато някой властен облак ги засмуква.
Поисквам пролетно да ме връщат годините,
да не преставам пак силно да им се начудя,
със вихри коне да галопирам над градините,
и мойта кожа една след друга да събуждат.
Поисквам пак уханията си в небето цветно
да ме следват с неумолим и игрив ритъм,
като балончето жълто да ме обливат вечно,
аз събрала пейзаж шепа и танцувален вихър.
дано пътя си безгрешен никога не губят,
макар от радост страдат и се огорчават,
когато някой властен облак ги засмуква.
Поисквам пролетно да ме връщат годините,
да не преставам пак силно да им се начудя,
със вихри коне да галопирам над градините,
и мойта кожа една след друга да събуждат.
Поисквам пак уханията си в небето цветно
да ме следват с неумолим и игрив ритъм,
като балончето жълто да ме обливат вечно,
аз събрала пейзаж шепа и танцувален вихър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
