28.07.2013 г., 17:25  

Вихрите на Свободата

524 0 0

Вихрите на Свободата

 


Сибирски студ скова Земята
и бурен вятър се заудря в мен,
навън е мрак и зъзне тишината,
а Слънцето е заточено в плен.

Дочувам тътенът на барабани,
събират се ведно тълпи навред,
с развети знамена над кости, рани
настъпват смело за световен ред.

Прииждат вихри в тъмнината.
Горят огньове! Мълнии свистят!
А в пътя знаменит на Свободата
и мъртвите сред живите вървят.

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...