Виж ме...
Постой така... още мъничко поне…
Нека да си въобразявам,
нека да мечтая,
моля те…
Прегърни ме, скрий ме от дъжда.
Целуни ме, скрий ме от тъгата.
Позволи за миг да видя
сбъднати мечтите си.
За секунда нека вкуся от твоята любов
и нека да потъна в погледа ти син,
за да усетя за последно как сърцето ми неистово тупти,
за да се удавя, преди отново да ме заболи…
Затова…
Постой така... още мъничко поне…
И без това ще си отидеш,
преди дори да си дошъл.
______________________________________
http://www.vbox7.com/play:dda20978
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еклектика Всички права запазени
