Jan 23, 2009, 3:57 PM

Виж ме...

  Poetry » Love
839 0 4

 

Постой така... още мъничко поне…
Нека да си въобразявам,
нека да мечтая,
моля те…

Прегърни ме, скрий ме от дъжда.
Целуни ме, скрий ме от тъгата.
Позволи за миг да видя
сбъднати мечтите си.


За секунда нека вкуся от твоята любов
и нека да потъна в погледа ти син,
за да усетя за последно как сърцето ми неистово тупти,
за да се удавя, преди отново да ме заболи…

Затова…
Постой така... още мъничко поне…
И без това ще си отидеш,
преди дори да си дошъл.

______________________________________

 

http://www.vbox7.com/play:dda20978

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еклектика All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...