4.08.2005 г., 0:01

Виждам света...различно

1.4K 0 8

Ти си моята мъничка тайна,

дето крия под възглавницата си още.

Ти си моята любов непризнавана,

от която събуждам се нощем.

Ти си моята птица, излитнала

към небесата, без да ми каже.

Ти си моето неизречено питане,

съществуваш ли изобщо наяве.

Ти си моята мъничка тайна,

дето от очите ми скрито наднича.

Ти си  огънят в мен недоказан,

на когото сама се обричам.

 

Ти си всичко това, без което

не умее да диша сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...