Ти си моята мъничка тайна,
дето крия под възглавницата си още.
Ти си моята любов непризнавана,
от която събуждам се нощем.
към небесата, без да ми каже.
Ти си моето неизречено питане,
съществуваш ли изобщо наяве.
Ти си моята мъничка тайна,
дето от очите ми скрито наднича.
Ти си огънят в мен недоказан,
на когото сама се обричам.
Ти си всичко това, без което
не умее да диша сърцето!
© Мария Гюзелева Всички права запазени