Aug 4, 2005, 12:01 AM

Виждам света...различно

  Poetry
1.4K 0 8

Ти си моята мъничка тайна,

дето крия под възглавницата си още.

Ти си моята любов непризнавана,

от която събуждам се нощем.

Ти си моята птица, излитнала

към небесата, без да ми каже.

Ти си моето неизречено питане,

съществуваш ли изобщо наяве.

Ти си моята мъничка тайна,

дето от очите ми скрито наднича.

Ти си  огънят в мен недоказан,

на когото сама се обричам.

 

Ти си всичко това, без което

не умее да диша сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...