Виждаш ме...
Виждаш ме...
Знам има спомени, облечени в сълзите ни
има мечти, съблечени от усмивките им...
има сълзи, превърнати в лъчи и усмивки...
и страхът отново да обичаме губи се...
Някога бях загубила гласа си, цветът му
дори и смисъла да споделя нещо с него...
И само с една песен, само така слушайки те
само с един поглед от шепоти и вопли...
Мога да почувствам тези мигове запазени
завинаги в сърцето, който не си отиват...
Истории, който носят в себе си... магията
да бъдат приказни, но по - истински от всякога,
в които всяка капчица е изпълнена с живот...
И копнея да ме прегърнеш в шумно мълчание...
Сега целувката ти казва повече от истината...
И само с една песен, само слушайки те...
само с един поглед, любовта започва отново...
Ти си светлината, която днес докосва сърцето ми...
и само в теб, само в теб то може така да трепти...
само ти, откриваш пътят на светулките в мен...,
защото, никой, никой друг не ме вижда като теб...
Само ти откриваш смисъла на всяко кътче и миг..
Само ти усещаш случващото се в сърцето...
Само с теб споделям лудостта на тази усмивка
радостта да бъдем себе си, в едно с другия...
Само ти, само ти вдъхновяваш песента ми...
ти си дъжда, който бяга с дъгата по реката,
вълната, която обича морето, когато е диво...
само твоят глас, живее в смисъла на моя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
