тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
5.08.2008 г., 21:39 ч.

Вина 

  Поезия » Философска
5.0 / 7
603 0 12
Сълза намокря тъмни клепачи
и тръгва по следи незнайни
на блеснали сини метличини
и полегнали диви треви сънени.
Сълзата...тихо стопля с лъчи
и бездната към която се стреми,
от която никога не се завръща.
Сълзата...зайче слънчево тръпне.
И тръгва непокорна на годините,
разлива колоритно и глъбинно
стъпки нестинарски в огъня
на Слънцето, "виновно" осъмнало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
  • tosho26 (Стойко Георгиев) Полет
    Полет
  • mspasov29 (Мартин Спасов) Не продават любов
    Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
  • rumbic (Руми) Без теб!
    Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...
  • djudjii (Жанет Велкова) От мене прати му...
    Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...

Още произведения »