Aug 5, 2008, 9:39 PM

Вина

700 0 12
Сълза намокря тъмни клепачи
и тръгва по следи незнайни
на блеснали сини метличини
и полегнали диви треви сънени.
Сълзата...тихо стопля с лъчи
и бездната към която се стреми,
от която никога не се завръща.
Сълзата...зайче слънчево тръпне.
И тръгва непокорна на годините,
разлива колоритно и глъбинно
стъпки нестинарски в огъня
на Слънцето, "виновно" осъмнало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...