24.08.2010 г., 19:28

Вина

741 0 1

Вина

 

Понякога поглеждам във очите ти
с ръка изтривам капчица тъга
усмихваш ми се мило... а в зениците
цветя обират нежната роса

защо тъгуваш толкова понякога
къде се носят мислите ти пак
дали отлитат някъде със вятъра
или самотно със дъжда шептят

опитвам с нежност аз да те покрия
със думите да те прегърна пак
и там в душата твоя да открия
в каква посока чувствата летят

понякога... поглеждаш във очите ми
отпиваш с устни капчица тъга
с дъха си нежен галиш пак лицето ми
с ръка изтриваш... старата вина...

23.08.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....