3.05.2020 г., 18:56 ч.  

Вина 

  Поезия » Философска, Гражданска
322 10 47

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Марко.
  • Много силно !
    Поздрави за творбата !
  • Пепи, благодаря ти от сърце!
  • завет "А имането и нямането не определят добротата в човека. Дявола изкушава едни с много, а други с немотия. Първите да презират последните, а последните да завиждат на първите. Номера!"
    Много добре казано!
    и от мен "Борбата с дявола човека в нас създава
    и прави ни по-мъдри и добри,
    а който прелъстен му се отдава,
    човека в себе си руши!"

    Поздравления, Марианка! Откровено и силно!
  • Пфюуу... вече ми олекна.
  • Не виждам причина за извинения, Завет. Всичко е съвсем наред тук.
  • Извинявай, Мариана. Забелязал съм, че където се ''включа'' и нещата излизат извън контрол. Все пак, тук не чак толкова. А то и в реалността е така...
  • Ангелче, така се получи, че дискусията надвиши значително внушението от стихотворението. Добре си поговорихме, което много ме радва.
    Мари, благодаря ти. Има какво още да се иска по техниката на стиха, но толкова успях и знам къде са ми слабостите.
    Стойчо, благодаря и на теб. Това е опит за вменена вина. Всеки си има свои ценности - за някой са коли и къщи, за друг - нещо друго... В крайна сметка какво ни трябва освен покрив над главата и да има какво да ядем. Другото вече е стремеж за духовно израстване.
    Костадине, благодаря ти - хубаво определение. Всичко е въпрос на светоусещане, все пак.
  • Еех Мариана,и тука ми хареса много.Поздрав нематериално момиче.Ти си имаш друго богатство.
  • Какво нямане?!Едва ли си виновна за това!
    Щом съвестта ти е чиста, значи вината е някъде извън теб. Материалното благополучие не всякога е благосъстояние на душата.
    Стихотворението е хубаво и катарзисно!
    Поздравления, Мариана!
  • Браво, Бри! Ръкопляскам ти!🌼🍀🌼
  • Лелеее, тази Вина е направена на пух и прах
    Голям дебат се е провел, а стихът много ми хареса!
  • Жени, Деа - благодаря ви много! 💗
  • Много ми хареса как си го написала, Бри!
    Вещите - и с тях и без тях...Важно е сърцето да е голямо!
  • Богата си с думите си, Бри...едва ли ще приспиш съвестта си
  • Добре сте си поговорили, докато ме нямаше.
    Благодаря на всички за отзивите.
    Дени, Петьо - да. Благотворителност, но доброволно, заради вътрешна убеденост, а не по принуда или от показност. Наистина би било много хубаво тези, които могат да помагат на онези, които са в нужда. Колкото и алтруистки да звучи.
    Завет и аз това си мислех, че имаме твърде много вещи, а те ни затрупват не само физически.
    Искре, слънчево да ни е пред очите и в душите, пък няма значение кой ден сме.
    Георги, винце всякакво консумирам - зависи от настроението.
  • Вина... Какви вина? Трапезни, десертни, тежки, леки, червени, бели...
    А рецензията ми е кратка - хареса ми!
  • Кво ти пука. Идиотите сме хора с идеи! В мойта глава си играят на ''прескочи кобила''.
  • Чувствам се като идиот, ще се покрия малко от срам хахааа
  • Няма лошо. Ний ще си чакаме неделята, да светне 🌞🌞🌞
    Дори и самото желание за даване е благотворителност. Не е задължително да е материално🌸
  • Боже каква глупост съм написала - слънчева неделя хахааааааа, много се извинявам на всички Явно още спя Да прав си за този формат. , още веднъж се извинявам, да се чете понеделник
  • Искра - съгласен съм за тръпката и за качеството на звука. Обаче ще ти поясня, че има сайтове например, този https://rutracker.net/forum/login.php?redirect=tracker.php от, който си свалям музика в lossless формат (без компресия) в звука. И разлика с оригиналния диск няма. В MP3 въобще не слушам. А дискове вече няма от къде да се купуват. В моя град отдавна няма музикален магазин.
  • Не съм съгласна - в нета има много музика, но тръпката от касетките и дисковете ще е винаги по-силна, поне при мен. И аз имам стотици касетки. Ама звукът там по ми харесва, а и все още има къде да се слушат Но това си е съвсем друга тема, та ставаше дума за материалното......Има вещи , които са нужни, така сме устроени, но има и хора, които наистина си купуват излишни неща и после се чудят къде да ги дянат. Всичко опира до отделния чвек и неговото разбиране. Желая ви слънчева неделя, въпреки, че при мен все вали
  • Като по - млад много често се изкушавах да купувам вещи които само събират прах. Особено касетки и дискове с музика... имам стотици. Пък, сега в нета музика колкото щеш. Жена ми често ме упрекваше навремето, че харча пари за глупости. Права беше. Сега и те събират прах. И аз събирам прах... В гроба нищо не ще отнесем. Поздрави, Мариана!
    П.П. А имането и нямането не определят добротата в човека. Дявола изкушава едни с много, а други с немотия. Първите да презират последните, а последните да завиждат на първите. Номера!
  • Дай Боже да греша, момичета!
    Благотворителността не е да дадеш само веднъж, обаче.
    Това се превръща в навик, и задължение, но - доброволно, не по принуда.
    Тук поне е така.
  • "Буона феде" го знам аз. Има, има. Но Марианка описа един вид хора, които не са от добрите по душа 😊🌹
  • Искре, благодаря ти. Аз не обобщавам и по-долу обясних откъде дойде стихотворението. От един конкретен разговор, но после дискусията ни се измести.
    Но това не е лошо. Разширихме конкретиката.
  • Не е вярно 😄. Има и хора с много пари,които са истински земни и добри по душа... Казвам го, защото познавам такива. А стихчето ми хареса, нищо че имам малко друго мнение по въпроса.
  • Да, изказах се неподготвена. Първосигнална реакция. Навярно има богати хора, които помагат. И то немалко.
  • Да, обичам фантастика, но в момента чета Варлаам Шаламов. Докато ние си мислим, че е невъзможно богат да стане добър, хората го правят. Виж например какво прави еврейската организация “Шалом”?
    Те не приказват много, правят го.
  • Ха-ха! Да не обичаш да четеш фентъзи и фантастика, г-н... ъъъ Петьо?
    А чичко Гугъл рече, че "бона фиде" бил добросъвестен...?!
  • А, не така! Лоши са, и още как. И са виновни. Който е учил право (аз не съм, понеже съм мързелив) знае какво означава “бона фиде”. Колко от тези са дали с добри намерения, безкористно? Лоши са, и още как, всеки, който е натрупал пари е длъжен да помага на бедните. Един арабин в Йордания ми каза преди време, че е негово задължение да помогне на седем бедни свои съседи. А той самият не беше богат, просто имаше добра работа. Така се става добър, не да имаш и да го криеш, или харчиш за мерцедеси и да не казвам още какво...
  • Е, чак изкуство. Малко упражнение за сивите клетки в леко несъвършени рими.
  • Така е, Марианка. Обаче те не са виновни, че се чувстват по-велики. Те за икономиката са по-важни, за работниците си са важни и изобщо, чувствайки се така цял живот по - важни, по-богати, нормално е после да се обърнат и да заявят такава теза. Особено ако не са и много умни. И не защото са лоши. Те са продукт. Най-търсеният. Хора се хранят благодарение на тях. А ние с нашите ценности..? Така ги виждат нещата..
    Но, в крайна сметка всеки върви по своя път. По нашия ние ще срещаме тези хора. Те са част от пътя. Няма да ги разбираме и ти ще пишеш чудни стихове. И ще се роди изкуство 😊🌹
  • Такова е времето ни - на консуматори. И да, хубаво е, когато нещо написано замисля. Радва ме това.
    Аз нямам против хората да са богати, не им завиждам на парите. На имотите. Мен не ме води това в живота - нямам такава нужда, но не се чувствам и неудачник, защото не споделям стремежите им. Та така.
  • Проблемът не е да има по-богати и по-бедни. Нека имат. Нека създават. Може би имат нужда, а и обществото има нужда. Но много ниско паднахме да се оценяваме по пари. Успехите само пари са. Каквото се прави, ако не се плаща.. няма смисъл да се прави. Много ниско ниво, а уж хора сме. Уж умни сме. Ние не сме умни. Ние сме само продажни.
    А, както казваш ти, малко ни трябва.
    Замисли ме твоя стих. 😊
  • Дени, така е. Затова написах и това стихотворение. Тъпо се почувствах, независимо, че знам, че на нас, хората, какво толкова ни трябва...?
  • Марианка, такива много, които оценяват живота по банковата сметка. Но после какво. Камък с надпис.. Луксозен камък с надпис..? Пари под камъка с надпис? Луксозен некролог..
    Та мисля си, човек с пари, независимо как изкарани никога не би значел повече от този без. Обаче значи. Ние сме виновни. Издигнали сме ги. Не ги харесваме, но ги издигаме.Всеки ден. Те са продукт на нашата толерантност и.. глупост, може би.
  • Добре, Димитров, да бъде. Или пък ще избера някое от другите - примерно Петьо. ОК ли е? А паметта има избирателност. Няма как да се помни всичко. Помни се важното. Или поне така ми се иска да е.
    Да, човешкият мозък работи денонощно, но само с много малък процент от възможностите си.
  • Господин не го знам, Димитров е добре, важното е, че не е Думитру, или Димитриос, или Ди метров. Почти Ди метров всъщност. Иначе са ме наричали всякак: Петро, Битър, Петрицио, Петьофи, Петьо, Пешо, Пешка, Пишо, да споменем само няколко 😊
    ... всяка равносметка си идва с времето, и всичко се е случило точно така, както се е случило. Понякога, обаче, паметта се опитва да променя някои детайли. Особено, когато мине време. Паметта и тя се променя, макар, че ние си мислим, че запомненото е непроменимо. Човешкия мозък работи денонощно, нали сме го учили това?
  • Е, нали така е правилно да се напише обръщението към Петър?! Сигурно звучи старовремско, г-н Димитров...
    Освен да карам на галено? Тогава няма да има нужда от подобна леко архаична звателна форма на името ти.
    Моливите са хубаво нещо. Особено, ако имаш и тетрадка, и острилка.
  • Това Петре ми прилича на Петре Роман. 😆
    Вещи, вещици, затрупани сме, с Мерцедеси - също. Уф, писна ми от този лукс, искам си старата Шкода 120, и Москвича осмак, и да нямам телефон, и вече ще пиша с моливи.
    Други желаещи? 😉
  • Ами, да, Петре - какво повече да кажа аз?! Имам подслон, имам и куп ненужни вещи, честно казано..., които за какво съм ги купувала? Просто така си, за кеф - някога. Е, Мерцедес нямам, ама и не ща, пък. Благодаря за цитата.
    И доживяхме донякъде, някак.
  • Като каза “кинти” се сетих за Върбал Кинт, “Дърдоркото”.
    А сега де?

    Ето какво мисля аз (само цитат е, понеже Васил Сотиров го е превел чудесно, и няма какво да се мъча да мисля - то е казано вече):

    “На времето останал верен
    раздаде своето Вийон.
    Като лопата беше черен,
    изстискан бе като лимон.
    И нямаше дори подслон
    да завещае на другар.
    Без грош под този небосклон
    не доживя да стане стар.”

    Е, ние доживяхме, донякъде. И имаме подслон.
  • Дени, Георги - благодара ви. Благодаря и на поставилите в любими.
    Този стих е по повод един простичък спор, в който се опитваха да ме убедят, че човек преминал 40-така, който няма няколко десетки хиляди евра в банковата си сметка и Мерцедес незнам каква си класа в гаража, бил пълен неудачник. А също всяко нещо, което не носело кинти било загуба на време - визираше се четенето на "някакви" си книги. И така... предпочитам да си ходя бедна. Честно. Защото нямало значение как точно са изкарани тия кинти.
  • Чудесен стих, но последния куплет... Сякаш аз съм го писал, толкова близък го чувствам...
    Поздравявам те.
  • Марианка, хубаво е. Нямате не винаги означава нямане.
Предложения
: ??:??