Вина
И ме газят и ме мачкат,
без милост или угризения.
Неудобно ми е да заплача,
човека в мен поставям под съмнение.
Виновна съм, че нямам плам
да спася от мен остатъци.
А знам, във всеки храм,
болката оставя отпечатъци.
Заслужих си всичката болка,
и всеки белег на мойто лице.
Но колко болка, питам, колко
издържа едно обикновено човешко сърце?
Искам да съм стих, да съм изказана
да може някой да ме изчете.
Дори искрата ми да е премазана
и аз си мечтая да имам небе.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
