5.09.2010 г., 17:46

Вина или въпрос

994 0 13

 

 

 

Фаталното за нас не е фатално

и нашата вина не е вина.

Шедьоври на бруталности банални

експресно крием в грях и самота.

 

Във вярата дозираме отрова,

аферите красим със тишина.

Тъжим фалшиво като нощни сови

и правим чужда своята вина.

 

Сверяваме със себе си везните

и колко истини за себе си пестим!

Мълчим, щом стават кървави сълзите,

ридаем слаби, вместо да простим.

 

Ъглите на пристрастие и злоба

са свили в нас гнезда от векове.

Нахално търсим в чуждото изгода

и дивото инстинкта ни зове.

 

Целуваме с целувката на Юда,

а съвестта ни кой ще призове

да чакаме без всякаква заблуда

присъда за вина и грехове.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...