5.09.2010 г., 17:46

Вина или въпрос

995 0 13

 

 

 

Фаталното за нас не е фатално

и нашата вина не е вина.

Шедьоври на бруталности банални

експресно крием в грях и самота.

 

Във вярата дозираме отрова,

аферите красим със тишина.

Тъжим фалшиво като нощни сови

и правим чужда своята вина.

 

Сверяваме със себе си везните

и колко истини за себе си пестим!

Мълчим, щом стават кървави сълзите,

ридаем слаби, вместо да простим.

 

Ъглите на пристрастие и злоба

са свили в нас гнезда от векове.

Нахално търсим в чуждото изгода

и дивото инстинкта ни зове.

 

Целуваме с целувката на Юда,

а съвестта ни кой ще призове

да чакаме без всякаква заблуда

присъда за вина и грехове.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...