Вина или въпрос
Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова,
аферите красим със тишина.
Тъжим фалшиво като нощни сови
и правим чужда своята вина.
Сверяваме със себе си везните
и колко истини за себе си пестим!
Мълчим, щом стават кървави сълзите,
ридаем слаби, вместо да простим.
Ъглите на пристрастие и злоба
са свили в нас гнезда от векове.
Нахално търсим в чуждото изгода
и дивото инстинкта ни зове.
Целуваме с целувката на Юда,
а съвестта ни кой ще призове
да чакаме без всякаква заблуда
присъда за вина и грехове.
© Геновева Христова All rights reserved.
