17.10.2007 г., 12:23 ч.

Винаги се връщам у дома... 

  Поезия
891 1 22

                                                                                 На семейството ми!


Винаги се връщам у дома
с една позната стара тръпка,
но същата е входната врата
и майчината ласкава прегръдка.



Лъха ми на закъснели спомени
и прималява ми до изнемога,
връщам се, като дърво без корени,
посрещната от бащина тревога.



Като филм от остаряла лента,
пред очите ми играят две деца,
бонбони хапват с вкус на мента -
запечатан спомен с моята сестра.



Простете, че ви навестявам рядко,
животът ме отне, от вас отгледана,
ще дойда и ще потъжим за кратко,
ще тръгна, но ще ви остана предана.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??