Винаги се връщам у дома...
На семейството ми!
Винаги се връщам у дома
с една позната стара тръпка,
но същата е входната врата
и майчината ласкава прегръдка.
Лъха ми на закъснели спомени
и прималява ми до изнемога,
връщам се, като дърво без корени,
посрещната от бащина тревога.
Като филм от остаряла лента,
пред очите ми играят две деца,
бонбони хапват с вкус на мента -
запечатан спомен с моята сестра.
Простете, че ви навестявам рядко,
животът ме отне, от вас отгледана,
ще дойда и ще потъжим за кратко,
ще тръгна, но ще ви остана предана.
© Елица Стоянова All rights reserved.
