yotovava (Валентина Йотова)
2564 21619
30.04.2024 г., 11:24 ч.

Винаги ще има утре 

  Поезия » Строги форми
103 1 4

ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ

 

И сърцето ми вече залязва

покрай хълма с треви оредели.

Връз луната – пендара на пазва,

сонм от ангели сякаш са спрели.

 

Бледо пламъче в празно кандило –

мисълта ми все някак ще гасне.

Есента моя път е отмила –

стъпки, чувства и тръпки прекрасни.

 

Някои спомени са излишни,

нямам си избирателна памет –

сладък дъх на разцъфнали вишни

 

ме връхлита, когато ви пиша

и наднича зората през рамо –

със страстта на поредния дишък.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??