15.06.2016 г., 21:57

Вино

511 0 1

Вино

Навън вали леден дъжд

А вътре – изгаряща лава

Не те искам вече

Но не мога и да те забравя

Къде си ти?

Къде съм аз?

Защо си тук, а аз съм там

Не знам, наистина не знам

Душата ми усети твоята като сродна,

когато заедно пихме вино

Сега вдигам чашата и мисля за теб

Оставям чашата, преглъщам

и подпалвам спомена

Ти си пепел в мен

Но пепел, от която можеш

да възкръснеш

През нощта мисля със сърцето си

През деня чувствам с ума си

Денем ти си изстинал спомен

А нощем – пламтящо видение

При теб вали, нали?

Позволи ми в твоя дъжд да изгоря

Позволи ми в лавата ти да замръзна

11 октомври 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитра Канева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко красиво! Толкова истинско...

    "Позволи ми в твоя дъжд да изгоря
    Позволи ми в лавата ти да замръзна"!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...