Jun 15, 2016, 9:57 PM

Вино

  Poetry
505 0 1

Вино

Навън вали леден дъжд

А вътре – изгаряща лава

Не те искам вече

Но не мога и да те забравя

Къде си ти?

Къде съм аз?

Защо си тук, а аз съм там

Не знам, наистина не знам

Душата ми усети твоята като сродна,

когато заедно пихме вино

Сега вдигам чашата и мисля за теб

Оставям чашата, преглъщам

и подпалвам спомена

Ти си пепел в мен

Но пепел, от която можеш

да възкръснеш

През нощта мисля със сърцето си

През деня чувствам с ума си

Денем ти си изстинал спомен

А нощем – пламтящо видение

При теб вали, нали?

Позволи ми в твоя дъжд да изгоря

Позволи ми в лавата ти да замръзна

11 октомври 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитра Канева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко красиво! Толкова истинско...

    "Позволи ми в твоя дъжд да изгоря
    Позволи ми в лавата ти да замръзна"!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...