Виновна съм, животе...
Виновна съм, животе мой единствен,
за слънцето, удавено в очите,
виновна съм, че днес не се усмихвам
и не потърсих сметка на злините!
Виновна съм,че в минало остава
копнеж сърдечен, устремите ясни,
на болката си зачислих забрава,
за да даря аз други с дни прекрасни!
Виновна съм пред тъжното си утре
за липсата на блясък във мечтите,
за вярата, че няма да пресъхне
невинността горчива на сълзите!
Виновна съм единствено пред мене -
вина такава, знам, не се изкупва,
но стига ми, животе, мойто време,
че вечността подписа ми с целувка!
Антоанета Александрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Александрова Всички права запазени
