Виновни
Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали?
Прости, че оставих жената,
която в отровните дни
съдбовно крепеше луната.
Кажи, че сияеш до друг,
ръката му твоята топли.
Душата на нашето „тук“
загина до скъсани вопли.
Потъна мечтата за нас.
Помни ме, защото ме има.
Животът е нежен елмаз,
а всичко останало – зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
