Jan 8, 2020, 12:19 AM

Виновни 

  Poetry
488 0 0
Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали?
Прости, че оставих жената,
която в отровните дни
съдбовно крепеше луната.
Кажи, че сияеш до друг,
ръката му твоята топли.
Душата на нашето „тук“
загина до скъсани вопли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??