24.04.2010 г., 11:24

Виртуална прегръдка

1.2K 0 17

Макар че явно съм в потрес,

ще кръшна от проклетия си стрес.

Защото все ме врънкате за светъл стих,

на характерния си стил смутено аз изневерих!

И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих,

с желание огромно за ангелогласен ден! И ето що аз сътворих:

 

 

Виртуална прегръдка

 

Погрешно попаднах във Рая небесен.

Самотно заскитах със лира в ръка.

Но горестно стърже моята песен –

възпява бодлива, несретна съдба.

 

Приседнах аз тихо, с амброзия-глътка.

Пришитата тиня във мен – се стопи.

Душата замря във виртуална прегръдка:

отровните чувства в зародиш разби...

 

24. 04.2010.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме! Поздрав!
  • Плами!!!
    Не мога да повярвам
    На една вълна сме с теб, какво ли те е провокирало толкова силно...
    Браво!!!
    И от мен имаш прегръдка
    Много прегръдки!!!
    (((((((((( ))))))))))
  • Виртуална прегръдка
  • Виртуална прегръдка от мен получаваш,
    усмихната, топла и с пълно сърце.
    Защото огромна любов заслужаваш,
    приемай, отдавай с душата, дете!
  • Виждам че си събрала доста виртуални прегръдки... имаш и още една от мен и без отровни мисли занапред!
    Поздравче за стихчето!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...