Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих,
с желание огромно за ангелогласен ден! И ето що аз сътворих:
Виртуална прегръдка
Погрешно попаднах във Рая небесен.
Самотно заскитах със лира в ръка.
Но горестно стърже моята песен –
възпява бодлива, несретна съдба.
Приседнах аз тихо, с амброзия-глътка. ...