12.02.2008 г., 15:43 ч.

Виртуално 

  Поезия
1820 0 13
 

Виртуално обичаме.

Виртуално понякога мразим.

Виртуално се срещаме.

Виртуално си даваме път...

Виртуални раздели.

Виртуални надежди отново.

Виртуално е уж...

А душите - реално болят.

 

Виртуално очакване.

Сред едно виртуално пространство.

И реално безсъние.

След бездушно прострелян момент.

Радостта е пронизана...

И си казваш - Напразно...

Напразно...

Отбелязваш решително -

вече край с виртуалния плен.

 

С чаша чай в утринта

пред екрана се взираш отново...

Лична страница...

Постинг.

Нов рекомент...

Зачервени клепачи...

Мотивация с твърда основа.

 

Екстрасистолен старт -

във реалния ден.

 

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виртуалното общуване е по-романтично, защото е защитено от прозата на реалността. И любовта е по-красива и по-истинска - за мен.
    Благодаря ти, Людмила, че си написала стих на тази тема.
  • Благодаря ти, мила Таня
  • Удоволствието е взаимно, Боряна! Благодаря ти!
  • Радвам се , че те открих виртуално тук! Удоволствие е да се докосвам до поезията ти! Поздрави!
  • Чудесна си! Благодаря ти отново. Прегръщам те!
  • Привет от мен за истинността, браво, далечна прегръдка!!!
  • Благодаря на Магда, Ани, Павли, Таня, Веска за чудесните коментари!
    ----
    Всички сме изпитвали в някой момент на гърба си, че във виртуалното пространство можем да се сблъскаме и с не толкова приятни изненади.
    И въпреки ... пак сме пред монитора с чаша чай или кафеОт заранта още.
    До нови срещи във виртуала, приятели! Нека да бъдат приятни само!
  • Виртуални прегръдки!
  • Мислим еднакво!Ставаме роботи във този виртуален свят от който душите ни болеят.Поздрав за стиха.
  • "Едновременно с тебе мълчим.
    Едновременно пращаме знаци."
    Едновременно страдаме.
    Едновременно чакаме пак
    да почувставме пулса си,
    та макар и през неми пространства -
    да усетим отново,
    че сърцата синхронно туптят.

    Вируален живот. Нама как - трябва да му се подчиним.
    Благодаря ти, чудесна Павли!
    Поздрави, мила!
  • Едновременно с тебе мълчим.
    Едновременно пращаме знаци.
    Едновременно гледаме филм.
    Едновременно - не заедно значи...

    И мечтаем за онзи момент,
    в който заедно всичко ще правим,
    за да няма измамен фрагмент,
    за да има какво да добавим!
    ...
    Виртуалното пространство просто се превръща в необходимост. То скъсява разстояния, прави много общувания възможни... Допълва ни липси... Макар че ни и ощетява... Живот... Поздрави, Люси!
  • С чаша чай в утринта

    пред екрана се взираш отново...

    Лична страница...

    Постинг.

    Нов рекомент...

    Зачервени клепачи...

    Мотивация с твърда основа.



    Екстрасистолен старт -

    във реалния ден.

    Ти ме разби!!!
  • Ех, мила Людмила...има си и хубава страна виртуалното...
    свързва ни ...аз в Пловдив ...ти в Индиана...а всъщност
    сме заедно...четем и пишем заедно. с много обич за теб.
Предложения
: ??:??