12 feb 2008, 15:43

Виртуално

  Poesía
2K 0 13
 

Виртуално обичаме.

Виртуално понякога мразим.

Виртуално се срещаме.

Виртуално си даваме път...

Виртуални раздели.

Виртуални надежди отново.

Виртуално е уж...

А душите - реално болят.

 

Виртуално очакване.

Сред едно виртуално пространство.

И реално безсъние.

След бездушно прострелян момент.

Радостта е пронизана...

И си казваш - Напразно...

Напразно...

Отбелязваш решително -

вече край с виртуалния плен.

 

С чаша чай в утринта

пред екрана се взираш отново...

Лична страница...

Постинг.

Нов рекомент...

Зачервени клепачи...

Мотивация с твърда основа.

 

Екстрасистолен старт -

във реалния ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виртуалното общуване е по-романтично, защото е защитено от прозата на реалността. И любовта е по-красива и по-истинска - за мен.
    Благодаря ти, Людмила, че си написала стих на тази тема.
  • Благодаря ти, мила Таня
  • Удоволствието е взаимно, Боряна! Благодаря ти!
  • Радвам се , че те открих виртуално тук! Удоволствие е да се докосвам до поезията ти! Поздрави!
  • Чудесна си! Благодаря ти отново. Прегръщам те!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...