Виртуално обичаме.
Виртуално понякога мразим.
Виртуално се срещаме.
Виртуално си даваме път...
Виртуални раздели.
Виртуални надежди отново.
Виртуално е уж...
А душите - реално болят.
Виртуално очакване.
Сред едно виртуално пространство.
И реално безсъние.
След бездушно прострелян момент.
Радостта е пронизана...
И си казваш - Напразно...
Напразно...
Отбелязваш решително -
вече край с виртуалния плен.
С чаша чай в утринта
пред екрана се взираш отново...
Лична страница...
Постинг.
Нов рекомент...
Зачервени клепачи...
Мотивация с твърда основа.
Екстрасистолен старт -
във реалния ден.
© Людмила Билярска All rights reserved.
Благодаря ти, Людмила, че си написала стих на тази тема.