12 февр. 2008 г., 15:43

Виртуално

2K 0 13
 

Виртуално обичаме.

Виртуално понякога мразим.

Виртуално се срещаме.

Виртуално си даваме път...

Виртуални раздели.

Виртуални надежди отново.

Виртуално е уж...

А душите - реално болят.

 

Виртуално очакване.

Сред едно виртуално пространство.

И реално безсъние.

След бездушно прострелян момент.

Радостта е пронизана...

И си казваш - Напразно...

Напразно...

Отбелязваш решително -

вече край с виртуалния плен.

 

С чаша чай в утринта

пред екрана се взираш отново...

Лична страница...

Постинг.

Нов рекомент...

Зачервени клепачи...

Мотивация с твърда основа.

 

Екстрасистолен старт -

във реалния ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виртуалното общуване е по-романтично, защото е защитено от прозата на реалността. И любовта е по-красива и по-истинска - за мен.
    Благодаря ти, Людмила, че си написала стих на тази тема.
  • Благодаря ти, мила Таня
  • Удоволствието е взаимно, Боряна! Благодаря ти!
  • Радвам се , че те открих виртуално тук! Удоволствие е да се докосвам до поезията ти! Поздрави!
  • Чудесна си! Благодаря ти отново. Прегръщам те!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....