19.10.2008 г., 22:10

Вирус на съвремието

887 0 13

Какво да правя с теб, човече,
и твоя алкохолен пир?
Омръзна ми животът вече,
от теб във къщи няма мир.
До късно вечер обикаляш
за пустия му алкохол,
нощите почти преваляш,
ударил си го на разкол.
За работа не те е грижа,
пари за хляба откъде?
На ясла чакаш и безгрижно
пийваш си и си ядеш.
Алергия към критиката имаш,
обиденият все си ти,
съвет от никого не взимаш...
"Акъл не искам, дайте ми пари!"
----------------------------------
За вируса на нашето съвремие
ваксина няма ефикасна,
даже няма и лечение
за диагнозата опасна.
Стадият е без промяна,
ще си останеш заразен,
въвлечен в собствена измама
жестока и душевно наранен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вируса е в него,но болката от вируса е в теб.
    Тъжно е!Прегръщам те,Джуди!
  • Тъга и обида носи този вирус, впрочем както всички останали!
    Прегръщам те, Джуди!
  • Всеки има своите пороци, с които не може да се пребори...
    опитва, но някак си не става, и колкото повече им се отдава - толкова повече затъва....
    Били те жени, алкохол, хазарт и т.н.

    Поздрави....
  • Ох, мила, трябва да си почти Бог, за да можеш да понесеш...
    Наистина, дано стихът ти да е по повод, извън теб...
    Прегръдка за актуалния стих!
  • Джуди, дано не е за теб...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....