ВИШКИ
ВИШКИ
И пустяха вишките,
от куршумите нахапани.
Пълзяха долу мишките.
Орлите, те… Летяха !
И небето бе порязано,
земята в кръв се давеше.
В мигове със щит белязани,
кому е нужна славата?
И майките жалееха
в черна скръб забрадени,
тъмно жито вееха
в шепите изстрадали...
Хладни камъни издялаха
чедата им навеки,
кръстове в горчиви залъци
преглътнаха пътеките...
И призрачни стърчаха
вишки с остри погледи,
над странната си стряха
за нещо те се молеха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
