ВИШКИ
И пустяха вишките,
от куршумите нахапани.
Пълзяха долу мишките.
Орлите, те… Летяха !
И небето бе порязано,
земята в кръв се давеше.
В мигове със щит белязани,
кому е нужна славата?
И майките жалееха
в черна скръб забрадени,
тъмно жито вееха
в шепите изстрадали...
Хладни камъни издялаха
чедата им навеки,
кръстове в горчиви залъци
преглътнаха пътеките...
И призрачни стърчаха
вишки с остри погледи,
над странната си стряха
за нещо те се молеха...
© Ивайло Яков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
